и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите-членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите-членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои. Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и др. органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие. Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, рибарството, околната среда, защита на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите-членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и др.В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния световен брутен продукт.

 

История на европейския съюз    

 

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век, са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957, влезли в сила на 1 януари 1958 г. С договора от Маастрихт от 1992 г. официално е създаден Европейският съюз (ЕС). При учредяването си Европейският съюз се основава на вече съществуващите Европейски общности:Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в редакцията му до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждането на гражданство на Съюза, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Съществуващата до този момент Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на "Европейска общност", е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.На 1.12.2009 г. влиза в сила Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., по силата на който Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

 

Право на пребиваване в Европейския съюз

 

Работещи и пенсионери

 

Пребиваващи в чужбина за период до 3 месеца :

В ЕС, трябва да носите личната си  карта или паспорт който да е валиден.
В тези страни, може да ви накажат с глоба или временно задържане, ако сте с нередовни документи, но в никакъв случай не можете да бъдете експулсирани само за това.

 

Регистриране

 

В някой някои от страните на Европейския Съюз се изисква да се регистрирате в рамките на един разумен период от време след пристигането ви в дадената държава.

Преди да предприемете  каквото и да пътуване в дадена държава от Европейския съюз, проверете за условията и срока за регистрация.

Всичко което ще вие необходимо за това е личната ви карта или паспорт.

Вие не трябва да плащате никакви такси.

Ако сте отседнали в хотел е достатъчно да попълните специален формуляр (на хотела) и за останалото ще се погрижат те.

 

Ако сте на почивка, регистрацията е задължителна само ако престоят ви е повече от три месеца.

Ханс е австриец и прекарва всяко лято на италианския бряг.Миналото лято остана за два месеца в собствения си апартамент. Информира властите за това че ще остане за този срок, но те го накараха да се регистрира в съвета, така също и да докаже дали има достатъчно средства за издръжката си за този срок.

Но Ханс има право да остане в срок от три месеца в Италия без да прави регистрация. Ако срокът на неговото пребиваване е по кратък от три месеца италианските власти могат да го помолят да информира за неговия престой, но не и да се регистрира.

 

Равно третиране

 

По време на престоя ви, трябва да ви третират като гражданин на тази държава, съблюдавайки правото ви на работа, на заплащане, равноправност при приема ви за работа, прием в училище и т.н.

Освен това ако останете като турист цените за транспорт, вход за музеи и др.

не могат да са по-високи отколкото са за местните жители.

Изключение: Ако сте пенсионер, страните от ЕС могат да решат че вие не можете да се ползвате с намаление в рамките на трите месеца.

 

 

Експулсиране

Страната, в която пребивавате може да реши да ви експулсира в следните случаи:

· Нарушаване на обществения ред.

· Нарушаване на обществената сигурност или създаване на опасност за общественото здраве.

· При наличие на споразумение за експулсиране между държавите, само ако се докаже че представлявате сериозна заплаха.

Решението за експулсиране, трябва да ви се даде в писмен вид. То трябва да съдържа всички основания и да определи начина, по който може да се обжалва и в какъв срок.

 

 

 

 

 

 

 

 

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г. Европейският съюз е международна организация без аналог. Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително

Европейски съюз