Българската народна песен притежава голяма естетическа стойност и

художествени качества. У нас тя е лесно разбираема, достъпна и близка до сърцето

на народа. Но тя е и предмет на възхищение и в чужбина, където нейните тематика,

интонации, образност, стил, ритъм и форма не са внедрени в музикалното съзнание

на тамошните слушатели, а са по-скоро чужди на техните музикални навици.

Произведенията на нашето народно музикално и танцово творчество представляват

голям интерес сред професионалните среди в Европа, Азия и Америка – между

композитори, теоретици, музиковеди, критици и естетици.

Българската народна музика получава висока оценка благодарение на своите

художествени достойнства, на своята богата интонация и разнообразен ритъм.

Сложните ритми и тактове са нещо много познато за музикалната мисъл на

българите, докато за средния западноевропейски слушател са нещо съвсем ново.

Докато западната професионална музика си служи предимно с два основни лада

(мажор и минор), българската народна музика използва не по-малко от тридесет

тонови видове, всеки от които може да бъде транспониран в дванадесет тоналности,

а това предоставя много възможности за модулационни отклонения.

 

Българският народ в трудния си път на съществуване и развитие е създал

високо художествено, самобитно народно музикално творчество. То носи елементи

от културата на старинни племена, свързали в миналото съдбата си със славяните.

Народната песен и инструменталната мелодия са поддържали буден българския дух

и в годините на робството, звучали са по полята по време на тежък труд, по

мегданите на народните празници и игри, в семейството. Днес народното музикално

творчество живее в оригиналния си вид или в преработка, но винаги българско.

 

 

РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008

Народната песен и инструменталната мелодия са поддържали буден българския дух

и в годините на робството, звучали са по полята по време на тежък труд, по

мегданите на народните празници и игри, в семейството.